Постинг
18.10.2011 16:18 -
Мъчениците на ВИНСА
О, ВИНС-а !
Трети курс младите финансисти,
статута си на студенти как бранят.
Някои минават, други повтарят -
трети поправка що е не знаят.
Спомени ужасни ! 12тий път
на „Теория на Парите” се явявам.
Залата оредява – всеки минава –
само ази оставам, годината май ще повтарям.
Изпит след изпит, взет след невзет -
да ме скъсат дошъл е ред...
Доцентът безумний сочи залата и вика :
влизайте – вътре крия дръвника !
Глава безславно положете -
или изпита геройски вземете !
И тръгват студенти с поглед уплашен -
И „Взех го !” въздуха разпра -
Доцентът отговори с други вик –
„единствен си за сега”
И с нов напън усилия и мъки -
учи студента и следва асистенски препоръки :
На изпита следващ да влезе първи,
да бъде отпред -
да посрещне с железни си гърди
теста зловещ – знания да премери безчет.
Оценките излизат – студентите реват,
към кабинета Му бягат, и падат и мрът...
надежда след надежда...
Съдбата извън университета ме отвежда...
Идваме като отличници -
превръщаме се във безличници !
Щурмът да влезем беше тъй лют -
до един вярвахме, че тук за нас има уют.
Трета година вече се браним – но помощ не иде...
отникъде студента недежда не види...
Последният напън вече е настал -
Тогава Вачков наший генерал ревна гороловно :
Млади Финансисти – венчайте катедрата с лаврови венци – на вашите знания България повери -
и инвестиции и бъдеще дори.
При тез думи силни, студентите горди -
очакват геройски от въпроси трудни - цели орди.
Притеснени и знаещи – О геройски час !
въпросите тежки отговор намират тогаз.
Пиштовите липсват, но сърцата траят -
изпита се изплъзва, сал надежда остаят...
И сладката радост – до един да го вземат,
пред цяла катедра на тоз славен рът:
„Цяла зала сега нази гледа -
да препишем нямаме шанс !
Ако ще ни късат –
да не бяхме идвали по-добре !
Няма вече за преписване средства,
Има знания само !
Всеки спомен за отговор е надежда,
всеки приятел в залата рамо !
„Грабвайте писалка” някой се изкряска -
и мобилизирани студенти да пишат почнаха завчаска.
Доценти и асистенти тръпнат друг път невидели -
В едно да пишат умни и преписвачи бледи.
И пишат ли пишат, листите пълнят -
с надежда че в таз зала не ще се върнат...
И хвърлят се с песни в очакване на резултати -
изпита да вземат и зубрачи и тарикати.
Йоще миг ще прекъснат неколцина...
Изведнъж Вачков продума – „В играта сте, дружина”.
.......................... .............................................................
И днес йощ студента,
щом сесия захваща -
спомня тез случки
и за главата се хваща :
Слава нам колеги мои - и сега и след векове безброи...
Трети курс младите финансисти,
статута си на студенти как бранят.
Някои минават, други повтарят -
трети поправка що е не знаят.
Спомени ужасни ! 12тий път
на „Теория на Парите” се явявам.
Залата оредява – всеки минава –
само ази оставам, годината май ще повтарям.
Изпит след изпит, взет след невзет -
да ме скъсат дошъл е ред...
Доцентът безумний сочи залата и вика :
влизайте – вътре крия дръвника !
Глава безславно положете -
или изпита геройски вземете !
И тръгват студенти с поглед уплашен -
И „Взех го !” въздуха разпра -
Доцентът отговори с други вик –
„единствен си за сега”
И с нов напън усилия и мъки -
учи студента и следва асистенски препоръки :
На изпита следващ да влезе първи,
да бъде отпред -
да посрещне с железни си гърди
теста зловещ – знания да премери безчет.
Оценките излизат – студентите реват,
към кабинета Му бягат, и падат и мрът...
надежда след надежда...
Съдбата извън университета ме отвежда...
Идваме като отличници -
превръщаме се във безличници !
Щурмът да влезем беше тъй лют -
до един вярвахме, че тук за нас има уют.
Трета година вече се браним – но помощ не иде...
отникъде студента недежда не види...
Последният напън вече е настал -
Тогава Вачков наший генерал ревна гороловно :
Млади Финансисти – венчайте катедрата с лаврови венци – на вашите знания България повери -
и инвестиции и бъдеще дори.
При тез думи силни, студентите горди -
очакват геройски от въпроси трудни - цели орди.
Притеснени и знаещи – О геройски час !
въпросите тежки отговор намират тогаз.
Пиштовите липсват, но сърцата траят -
изпита се изплъзва, сал надежда остаят...
И сладката радост – до един да го вземат,
пред цяла катедра на тоз славен рът:
„Цяла зала сега нази гледа -
да препишем нямаме шанс !
Ако ще ни късат –
да не бяхме идвали по-добре !
Няма вече за преписване средства,
Има знания само !
Всеки спомен за отговор е надежда,
всеки приятел в залата рамо !
„Грабвайте писалка” някой се изкряска -
и мобилизирани студенти да пишат почнаха завчаска.
Доценти и асистенти тръпнат друг път невидели -
В едно да пишат умни и преписвачи бледи.
И пишат ли пишат, листите пълнят -
с надежда че в таз зала не ще се върнат...
И хвърлят се с песни в очакване на резултати -
изпита да вземат и зубрачи и тарикати.
Йоще миг ще прекъснат неколцина...
Изведнъж Вачков продума – „В играта сте, дружина”.
.......................... .............................................................
И днес йощ студента,
щом сесия захваща -
спомня тез случки
и за главата се хваща :
Слава нам колеги мои - и сега и след векове безброи...
Вълнообразно
Търсене
За този блог
Гласове: 8
Архив
